автор: KBoianov

Живял някога един младеж, който бил много нехаен и безотговорен. Родителите му вдигнали ръце от него и го пратили при един мъдрец да се учи на ум и разум.
Мъдрецът протегнал ръка и подал на момъка едно кръгло бяло камъче.
- Разгледай го добре! Усети го! Виж какви вдлъбнатини има и колко е горещо!
Младежът се подсмихнал на чудатата постъпка, но загледал камъка.
- А сега- хвърли го в езерото!
Без да се замисли момъкът изпълнил заповедта.
Тогава старецът погладил брадата си и казал, без да се шегува.
- Твоята задача е за 3 дни да откриеш същото това камъче.
Момъкът бил вироглав и започнал издирването. Той показвал на учителя си най-различни камъчета, но все не било същото. Най-накрая открил камъчето и го подал триумфално на мъдреца.
- Добре!- казал той и посегнал да го хвърли пак.
- Стой!- пребледнял ученика- Какво правиш? Цели три дни се бъхтих да го търся!
- Ето, виждаш ли? Там е разликата- в началото за теб това беше най-обикновено речно камъче, а сега е най-скъпоценната вещ, защото много труд и сърце вложи в него. Иди си! Ти научи своя урок.
Замаян от чутото, младежът държал здраво в юмрук камъчето и се запътил към портата. Но внезапно се обърнал и попитал.
- Какво да правя с камъчето сега?
- Камъчето е символ на човешката душа с нейните скъпоценни дарби. В това се състои твоята отговорност. Какво да правим с даровете? Можем да ги умножим или захвърлим в езерото.
- Но може аз да не искам този дар!
- Тогава- хвърли камъчето. Друг ще го намери. Но помисли добре преди това, да не хвърлиш с него и душата си...
Ученикът се поклонил дълбоко и от тогава за него се чували все добри и хубави неща.