автор: Brambelrose

"Позови меня тихо по имени
Ключевой водой напои меня
Отзовётся ли сердце безбрежное,
Несказанное, глупое, нежное......"


И тъй като днес явно руската вълна ме е понесла… ето още един скромен превод на една от любимите ми групи:



Повикай ме тихо, по име
С глътка жива вода,
Напои ме...
Сърцето ще трепне безбрежно
неописуемо, наивно и нежно

Настъпва отново безсънен сумрак
През прозорците стъклени взирам се
Френското грозде и люлякът кимат ми
Повикай ме тихо, моя Родино...прибирам се

Повикай ме, когато слънцето поляга си...
Повикай ме, моя болко, сърцето ми стягаща...

Знам, ще се сбъдне нашето виждане
Проточи се дълго това проклето „довиждане”
Синият месец зад града крие се
Не потичат сълзите ми, нито за плач е, нито за пиене.

Ехо ли чувам, или звън отдалече?
Преминахме заедно през времето вечно
Вдигнахме прах и пушилка наоколо
Път не намирахме, яхнали стреме високо

Повикай ме, когато слънцето поляга си...
Повикай ме, моя болко, сърцето ми стягаща...


Повикай ме тихо, по име
С глътка жива вода,
Напои ме...
Знам, ще се сбъдне нашето виждане
Обещах - Ще се върна,
„сбогом” не е, само „Довиждане”.