автор: petinka

Върху дървото на живота ми, там горе,
следа една остана, неотронена -
листенцe нежно, оцветено с обич,
без капки гняв. И там е мисълта,

с която да посрещам нови изгреви
и шепот от шума на клони брезови,
където сгушено се топлят мойте спомени,
неусетно претопили дните тягостни.

Пак там, в короната зелена, в листата,
стоят притихнали неизживените ми мигове,
в очакване на песента на птиците...
За красотата са отворени очите ми.

Затлачени до днес ако били са дните,
то утрешните ще са по-добри,
щом слънцето засвети във зениците
и с нежност ме обгърне във зори.