автор: kallin

Човек е сам
сред остров в океана.
Плющят вълни
и бие те прибоя
с камшик солен
от сълзи и от кръв.
Напират яростни талази
и смачкват радости,
любови,
мечти и чувства
и живот.
Ръце протягаш
към небето,
а в отговор
се сипе дъжд,
и буря
оглушително гърми.
И пак си
сам сред океана:
с почупени криле,
без дъх...
Когато кораб мине близо,
ще видят къс
пустинен остров,
на който няма никой,
никой.
Вълни хихкат
и подмятат
парчета
счупени мечти...