Набивам спирачки,но твърде късно те не хващат и в следващия миг очи отварям,но не виждам нищо ясно само черни фугури със сърца затворени.
Какво ли е майка и баща да изгубят сродната душа,не знам и неща и да разбера...
Моля те сега,отвори очи,стани и говори...
Стани бе човек кажи ми някой простотия да се посмеем двама с теб...
Не искам твоето лице с черна лента да стои на някоя стена,повярвай ми неща...