Пламтят отново вечерните клади
във абаносовата ти душа.
Плачи, останала самотна,
останала сама насред нощта.
Не се завърна той,
не удържа туй що ти обеща.
Остави те в зората пак сама,
удави те във океан на горестта.
Проклинай, останала сама невесто,
кълни, мрази, замеряй прах.
Единствен прах остави само,
не твой е вечният му бряг.
Сърцето му откри онази прежадняла,
изстреляна сред битката стрела.
И впи се тя така отровно,
отне и скитницата му, душа.
Шептя на твойто покрусено рамо.
Шептя насред сподавени сълзи.
Единствен ти останах само.
Единствен аз - Смъртта... и ти