Разлистени страници с лимонов сок,
твоят глас във глава ми отдавна е затихнал.
Горчива е чашата, с гочрив сироп
от грейпфрут и сирене без пържени картофи.
Следя за очите ти в обяви за изчезнали,
не ти издигат паметници - и аз не съм ти вече роб.
Смъртта не е призвание, смъртта е просто спирка.
Последна спирка на трамвая, преди да те сгази влак с бели фарове,
а ти ме преследваш отново и отново,
не е затворен капакът на пустия ти гроб.
Не се оптвам да избягам, макар да ме преследваш.
От снимките ме гледат копията ти с блеснали очи.
Ти нямаш отражение, бели са зениците ти.
По дяволите, смъртта забрави твоите лъжи.
Много й здраве, аз ще ги помня,
ще й кажа отново, когато я срещна.
Онзи път тя ме пропусна, очаквам я кротко.
Ще се срещнем на прага, готови сме за нов опит.