На А
Каква я свършихме с тебе,
стари разбойнико!
Колко лоши утрепахме и колко добри спасихме,
какво построихме и какво съборихме,
над колко идеи се клехме и малко ли сили прахосахме,
та все си ходим голи и боси
и непрокопсани.
Какво още ни трябва – пари ли, имоти ли, песни ли
че все накриво ни гледа този свят и ни гони.
Самотни се лутаме в къщи, сред хората се правим на весели -
с улучена от съдбата пета ветрогони.
Като дивеч се скитаме из тези опасни светове нови -
нито човеци докрая, нито животни диви.
Лошото с лопати го ринем, но и в доброто се ровим…
С изтекъл срок на годност сме, а се броим за живи.