автор: Kristo

Казват, като бродиш с приятели в гората
и се загубиш и останеш сам,
не те мъчи страха, а самотата,
не заради звяра голям,
а защото никой не е с теб в тъмнината.

И по този начин, изоставена от всички...
Не чакай - ти бе сякаш тази,
която приятелите си предаваш и отричаш,
едва ли спомените още пазиш,
както живота си да промениш, сега опита.

Точно обратното на това -
аз знам къде грешиш,
но ти не искаш да се промениш.
Точно обратното на това -
сега сама стоиш,
но и не искаш да се промениш.

Казват, само задоволството духовно
би те тласнало към тези хора.
Сега поглеждаш ги виновно,
преди бе търсила опора,
а всичко оказа се лъжовно...

Точно обратното на това -
аз знам къде грешиш,
но ти не искаш да се промениш.
Точно обратното на това -
сега сама стоиш,
но и не искаш да се промениш.

Аз казвам: "Ако нямаш сърце, не обичай,
а си стой далече сама"
С какви грозни думи ще ме наричаш,
но си изпълнена вече с тъга.
Когато егото ти властва
ти
затвори очи и се разплачи.
Не давах повод да се злорадства
и
опитай да се промениш.
Точно обратното на това правиш,
заличаваш старото твое време?
Дори да се опитваш да го забравиш,
не можеш да се отървеш от мене!

Точно обратното на това -
аз знам къде грешиш,
но ти не искаш да се промениш.
Точно обратното на това -
сега сама стоиш,
но и не искаш да се промениш.