автор: merkator

И после, като улегна прахта
видях лицето си...уморено и отегчително!
Бях паднал.Повече от всякога.
"Защо",беше последното нещо, което се питах.
Само този отговор имах...и тишината....
Едно счупено огледало....
един малък провал...
Разкривеното ми лице беше отегчително....
Стъклото е толкова крехко и остро...
А,аз съм сам,без това да е жизнено важно.
Просто е кротко.
Спокойно!
Някога бях художник
и рисувах неща, в които не вярвах...
Дали имам приятели?!?!
Да.Ако хората около мен слушат Pink Floyd...
"Защо си махна сутиена,мила?

ПИПИ 03.04.06