автор: Lorena

Разлистената радост на тополите
събира птици и бездомници,
а как е трудно,
само как е трудно
да свиеш корабче от лист
под клоните.
Къде ще запътува?
Със слънцето
или с протяжното гъргорене на мрака?
Увисват тихите ти думи
над корабчето
като стряха.
Едно люлеене те спира
да не превърнеш смисъла
в усещане-
за нещо кратко, неизказано
и мъничко далечно.
Дали дървото ще запомни
ръцете ти във клоните,
лицето ти от вятъра обвеяно
и тихото мърморене.
Звучи гласът като заклинание,
а сянката ти няма е,
а под дървото като ангели
излитат птиците от корена.