автор: trichocephalus

С колко мъка си раждал надежда,
след похотна хайка на мъртви души!
Как учил честта си, глава да навежда,
за да бъдеш пак утре без изход-уви!

Колко дни от живота са твои,
в колко роли играел си ти,
за да бъдат мечтите готови,
за да спестят две последни сълзи?

Как просмукваше бавно мъглата,
там, към свидното в твойте гърди?
Как успя да прикриеш душата
дори от сивото в твоите очи?

Разкажи колко лудо обичаш
устни впивайки в нечии гърди
и как страшно е ти да попиташ
за любов пред студени очи!

Разкажи, тоз странник те чака,
лист безкраен от вопъл роден.
Тъжни чувства душата изплака,
но животът е все тъй студен