автор: iasmina

ви казвам, че този, който е нарекал "общуване" това, което хората правят докато си говорят, е бил в голяма липса сам на себе си.
"Общуването" предполага нещо общо. Общо нещо обаче има ли? Аха! Казвате, че поне това е общото дето говорим на един и същ език. Но според мен точно тази е най-голямата заблуда. Искате ли малък блиц тест за същото веднага? С възможно най-малко думи обяснете какво е "суеверие"-то и не прескачайте в края на статията, където е моя отговор!
Ако наистина помислите по-внимателно, ще се съгласите, че никога не сте се замисляли сериозно защо хората имат нужда да си говорят и какво в крайна сметка обменят. Информация? Хм... Да сте били свидетели някой да се е променил докато си е говорил с някой друг? Вижте дали не бъркате Осведомяването с Информирането, тъй като второто води до вътрешно формиране, а то - до промяна в ценностната система. Случва ли се това в "общуването"?
Обаче докато хората си говорят, все пак обменят нещо. Със сигурност ще ви изненадам като ви кажа какво според мен обменят хората докато си говорят... Територия! Всеки който има нужда да си смени територията, преоткрива "общуването" като си говори не с кой да е, а с този, който в момента е неговия личен Мойсей - който може да го преведе до нужната му територия. Ако докато си говорят, хората обменяха информация, нямаше да има нужда от такива преселения. Но всеки има своето място под слънцето, като освен това мястото му е подвижно. Хората пък говорят на един и същ език докато започнат да спорят за някоя територия, която на мнозина им трябва като "обетованата земя". Знаете, че само докато човек се намира на такава земя, той успешно може да се опази от Информацията.
Кои са нашите приятели в "общуването"? Те са тези, които остават след като изключим враговете. Кои тогава са враговете? Те са тези, които искат да ни откажат от вечното скитане чрез миграцията. Понеже всеки има своето подвижно място под слънцето, всеки винаги е прав за себе си, което освен това обяснява защо възникват териториални конфликти. Тази повсеместна война наречена "общуване" може да бъде прекратена единствено ако човек е готов да отстъпи своето място под слънцето. Как да стане това? Ще стане, когато човек започне да може да си тежи като камък на мястото. Струва ви се, че има парадокс? Парадоскът от самосебе си отпада, когато на човек му е нужна единствено нишката свързваща го със слънцето. Когато човек е готов да жертва мястото си под слънцето, отпушват му се ушите и започва да чува: вместо "Аз съм Пътя, Истината и Живота" (което - признайте - звучи твърде егоистично), следното - "Аз съм" (Е) Пътя, Истината и Живота". Различно е, нали? Това "Аз съм" е човекът като камъка, който си тежи на мястото винаги, независимо на каква тетитория се намира този камък. "Аз съм" не може да бъде камъкът в чуждата градина.
Каква е печалбата? Тя никак не е малка, защото спестява разноските, които са неизбежни по време на миграция - не се налага да се правят компромиси, например. Има два начина да се пристигне от точка А до точка Б. Първият е познат: изминаваш разстоянието между точките. Вторият го има в "Междузвездни войни", където този начин наричат минаване през хиперпространството. Вземи лист хартия и отбележи точките А и Б, а сега свий листа така, че точките да съвпаднат. Готово! Вместо сам да се местиш в пространството, можеш да преместиш него, а ти да си останеш там, където си. Говоря празни приказки? Никога ли не си сънувал нощем? И никога, когато си се събуждал, не си се удивлявал от алогичните преходи между нямащи нищо общо помежду си сюжети в сънуването?
Как да се научиш да сънуваш денем? Пробвай следното: докато говориш с някого, живо си представи, че ти си него, а той е теб. Докато той говори, ти няма да слушаш, защото ще си съсредоточен в това да "се" чуеш, че говориш. Нали не ти е все едно какво говориш? Когато речта дойде при теб, пак не слушай, а гледай какво точно в този момент схващаш, че "ти" говорят. Упражнението, което ти предлагам, е разговор на чист български, независимо какъв език ще ползваш - английски, немски, френски и т.н.
Време е за отговора на теста. Парадоксът е в това, че думата не се нуждае от обяснение, но че ако то не може да се избегне то е, защото някой е счел за уместно да направи компромис с "в"-то: (В)суе-верие = всуе +вяра, т.е. куха, празна вяра. А "суета"?
Още примери за комфорт:
- "покана" - "кана" на шумерски е "врата", а тогава "по-кана"? ;
- "хан" е компромис от "кана", а тогава "хан сувигий" = този, който отваря вратите с думи, т.е. умеещия дя убеждава ;
- "убеждение" = "у+беж+Бдение", т.е. в себе си избягал за бдение ;
- общ словесен корен имат всички думи почващи със "съ-" и "раз-": чувсвото е за центростремителност или центробежност ;
- "удоволствие" в сравнение с "удовлетворение": "уд+волност" и "уд+воля+творчество", като "уд"= канал, проводник. Тогава, ако първата дума казва за резултата от миграцията, то втората визира резултата от не-миграцията.
На чист български се моля българите да си научим майчиния език, за да може светът да преодолее разноезичието си и човечеството да завърши спрения строеж на Вавилонската кула! Апропо: "вавилон" = въвеждане в лоното, т.е. "зачатие". Чат ли си? Всеки може да си направи модел на "зачатие" от лентичка хартия - свийте я на колелце, но залепете страна А към страна Б. Това е мьобисов кръг в топологията, а в езотериката е "осморния път". Среща се навсякъде - веднага се сещам за знака за "безкрайност" в математиката и за изгледа на електронния облак в атома. Всичко това пък е способността да се мисли на чист български.
Не искам да пропусна ... езика БъЛГаРСКи, защото не е ли той БЛаГо РайСКо?...

Дерзайте!