автор: fightingone

Сложи си чиста риза
преди да умреш, беше казал някакъв руснак.
Да не е нещо с лиги, моля,
без петна от яйца, без кръв,
без пот и сперма.
Искаш ме чиста, Господи,
и аз ще опитам да се подчиня.

Шапката, с която бях на сватбата си
става ли?
Бяла, широка, с малък букет изкуствени цветя.
Старомодна, стилна колкото дървеница,
но приляга да умреш в нещо носталгично

И ще избера ризата,
с която ремонтирам
изпирана хиляди пъти, разбира се
с петна от всяка жълта кухня, която съм боядисвала.
Господи, не би имал нищо против да взема всичките си кухни, нали?
Те подслоняват семейния смях и супата.

А що се отнася до сутиена
(нужно ли е да го споменаваме?),
черният с подплънките, който любовникът ми унижи,
когато го свалих.
Той каза: „Къде отиде всичко?”

И ще облека
майчинската риза от деветте си месеца
прозорец за любовта корем
която позволяваше на всяко бебе да се появява като ябълка
и водите да изтекат в ресторанта
със суматохата, в която искам да умра.

А за бельо ще сложа белите памучни
къси гащи от моето детство
защото такова беше авторитетното мнение на майка ми
добрите момичета носят само бяло памучно бельо.
Ако майка ми беше жива да види
сигурно щеше да залепи обява :ТЪРСИ СЕ в пощата
заради черното, червеното и синьото, което носих.
Но, аз не бих имала нищо против
да умра като добро момиче
което ухае на Клоракс и Даз
на шестнайсет и в панталони
бих умряла пълна с въпроси.