Късна вечер, заспал е градът
със мелодии тъжни, забравени,
а във мрака красиво блестят
и приканват фенерите алени.
Феерично, магично почти
се преплитат червените пламъци
на стотици разбити съдби,
изоставени пясъчни замъци.
Ала няма следа от тъга -
само вие сте пълни с презрение,
а сте всички деца на града,
не намерили в него спасение...