автор: khiena

На Тази,която ще дойде след мен,

на Тази,която след мен ще остане,

аз тука й давам завет най-свещен

и нека едночко от мене да знае:


нека опази твоя поривен храм,

нека за Нея да бъдеш светиня.

Аз не успявах любов да ти дам,

но нека от Нея утеха...да имаш!


И нека парченцата твое сърце

сглоби търпеливо с пулсиращи длани.

И нека те дави от обич в море,

тъй както аз никога май не успявах.


И нека пребъде в очите ти тъжни,

недей да ме търсиш във Нейния глас.

Напред да вървиш-о,ти просто си длъжен

да следваш нов път,както сторих...и аз!!!