автор: Pru

Очите му са топли,
а кожата му – светла...
За него ли да ти разкажа?
Той е болест, и безсъние, и клетва.

Той е моят пристан на надежда,
той е озарен от северно сияние,
в неговия поглед върбата плахо клони свежда,
за да помни само сладкото ухание

на него, скъпа, на божествените му ръце
силни и красиви, с топли длани,
плъзгащи се нежно по разплаканото ми лице
и скриващи от поглед старите ми рани...

Искам да го помня озарен в усмивка
лъчиста, силна и помитаща страха.
Зная, скъпа, аз съм си щастливка,
че съзрях лъча от злато в прелестната му коса,

че ме докосна любовта му и разбрах това:
Нищо, че боли, нищо, че съм безутешно бедна,
в душата ми със огнен пламък ще гори страстта,
че за мене и от мен бе думата му днес последна:

Обичам те...

(На Иво)