И все така -
по малко
аз те губя.
И по малко
те намирам пак.
Ти
с изгрева ми идваш -
като чудо.
И пак така изчезваш -
със нощта.
И болят,
и страдат
сетивата.
Но дваж по-страда
моята душа.
Тя
между истината и лъжата
се лута
във безпътица
сега.