Да ги крадеш? Сама ще ти ги дам.
Защо ми са, когато теб те няма.
Не търся отговора. Но го знам -
съня ми обискират твойте грижи.
Очите ни източват между нас
копринено съчувствие от болка.
Разгарят незатихналата страст,
не питат никога защо и колко.
Безмълвни траектории цъфтят
от погледи с вълшебство напоени.
В мълчанието ни дори шептят
като крила от полет запленени.
За кражбата ще съдят само мен
( и дядо е крадял от баба цвете).
Но двете знаехме - след този ден
единствен той ще бъде сред мъжете.
23.01.08