автор: dr_abdul

Ревност
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод; Абдулрахман Акра


Той обича гълъбите и до полуда се радва на тяхното гукане, но мрази да ги вижда затворени в кафез, дори да е голям колкото вселената. Израстна покрай къщичките на гълъби над покривите, с гукането в гнездата, където техните майки ги хранеха, с трептенето на крилата им.
Унасяше се, когато наблюдаваше как мъжките гълъби ухажват женските толкова нежно, както хората не умеят.
Но какво да прави сега, след като се премести в града и нае апартамент в един блок – апартамент, който е мъничко по-голям от кафез...
Предложи на жена си да гледат двойка гълъби в жилището си, а тя само продума:
-Една двойка гълъби?

Върна се с кафез
-Това е кафез за врабчета. Искаш ли да гледаме славей вместо гълъбите? – предложи тя.
-Не, поръчах една двойка на един птичар.
Вечерта се прибра радостен – пусна двете гълъбчета в кафеза и се наведе над тях. Гледаше стройното малко телце на едното, покрито с нежни пера с лилав оттенък. „Сигурно това е мъжкото” – помисли си той. Гледаше двете черни очички, изящната човка и танцуващата опашка на другото. Каза си: „Това е женското и сигурно е глезено повече отколкото трябва”.
Жена му го наблюдаваше и си повтаряше тихичко: „Двойка гълъби в този малък апартамент?”
А той, след като чу гукането, радостно си затананика.

Тя се омъжи преди седем години. Не беше влюбена в него, но си каза, че любовта ще дойде с времето. Но любовта я нямаше. Отказа поканата да дойде и кафеза на сърцето й остана отворен – без любов.

През нощта я мъчеше безсъние. Мъжът й спеше, а тя се вслушваше в тишината и гукането на гълъбите. Видя, как облени с лунна светлина, са преплели човки, Чу приглушените им стонове и забеляза молба в очите на мъжкия. Наблюдаваше как той обикаля около гълъбицата, докато тя се въртеше, искайки повече ласки.
Изведнъж жената извика:
-Не понасям повече флиртуването на гълъбите... Това е много повече..., отколкото имам...
Стана и отвори вратата на кафеза.