автор: Marta

Пада бял снежец от дни,
дворчето съвсем покри,
даже сивият врабец
стана снежен хубавец.
Под снега са се завили
всички вили-мотовили,
вън е тихо, бяло, чисто,
зимно, приказно, сребристо.
Но отнейде долетя
черна гарга на снега.
Още кацна и заграчи,
важно-важно взе да крачи
клъвна тук, надникна там,
завъртя главата -
"Знам!
Нищичко за мене няма
от трапезата голяма,
ала аз ще ви науча,
ще разлая всички кучета!"
Каза и се завъртя
на кутрето под носа.
Кученцето се разскача,
силно се разлая в здрача,
размяукаха се котките,
дето си предяха кротко,
разчирикаха се врабчовци,
разтревожиха се татковци,
майките се притесниха
и децата преброиха.

Стана снежна суматоха,
вратниците се разхлопаха,
разхвърча се снежен прах,
кихна месецът - апчаахх!.
И посипа със звезди
новото небе.
Спи... Спи.