автор: scenaristbg

Беше твърде отдавна, за да помниш, нали?
Толкова е трудно да мислиш.
Борбата за бисквити, мармалад и пари
вече е просто младежки фетиш.
Викаш на помощ за спомен човек,
а ти пак не помниш,
не можеш да кажеш,
сякаш е минал цял век,
толова спомени са затиснати с камък.
Лицето ми ти е твърде добре непознато,
на мен твойто също-
но няма значение, при теб търся спомен,
не прехвърлям вината,
не искам прошка, нито изкупление.
Отдавна си търся билет за тоз филм,
стара комедия с малко сълзи.
Амнезията прави субтитрите дим.
Какво трябва да помня? - ти ми кажи.