автор: 7no6ti

Седя и плача, плача и ридая горко
по спомени, нашепващи за миналото щастие.

Ден след ден прелитат образи
от приказни моменти,
заключили във себе си безброй копнежи
Шепнат те, говорят, а след туй крещят,
отлитат и умират с думите,
че избледнява щастието мое.

Ала не послушах аз мечтите си,
нито спомените мили.
Стоях си там сама, ридаех
и се молех да е сън това.

Минаха дни, месеци, години...
и ей ме на, стоя си там сама,
а на лицето ми - застинала сълза.
Тя спомен е за старата тъга
и отразява спомена за миналото щастие.