автор: rosica

Години наред аз задавах въпроси,
и търсих,и спорих...проблеми разплитах.
но в този стремеж към познание,
откривах безброй антиномии.

"Кое ли е първо"? Умът или тялото?
Субстанция аз ли съм,или тя е до мен?
Наглед много сложни...
понякога смешни и тъжни въпроси.

Дали Битието ме кара да мисля?
или в мисълта си...аз го задавам?
Аз ли пътувам във вечния кръг на Вселената,
или всяка частица от нея е част от моята плът?

Но разбрах,че различните модуси
са само частички от Цялото,
различните ни състояния се менят...
подобно всички ракурси на тялото..

Но в Хаоса на необозримото
намерих аз нещо по-сигурно.
И това е сърцето ми,всичко във него,
мисля...и твоето.Сигурно.

Не съм казвала никога"Край".
Аз искам да бъда "Начало".
Една думичка искам от теб,
и ще те обичам изцяло.