автор: dr_abdul

Поетът
Ибаа Исмаил-Сирия
Превод; Абдулрахман Акра
--------------------------------
------------------------------
Към мен
като светлина летят
думи копнежни,
които, подобно гълъбчета
гукат в ръцете ми.
А тази носталгия...
Дали не е стихът ми,
отправен към твоите сънища?
Дали над тъгата твоя не блестя
като утро унесено...
Дали ще те стопля в чужбина
ако усетиш, че будиш градините
в моето сърце?
Дали както ме описваш,
ще се превърна в светлина
и ще бъда като морета, които галейки брега
продължават пътя си към чужда земя
и блестят като милостта?
Думите ти са като вятър,
който чука по прозорците на моята душа.
Отварям ги, за да приема твоите врабчета.
Пусни ме като вятър да летя... към теб.
Не спирай тази река –
остави я да тече