(на майка ми)
Слънцето през януари,
Влиза в стаята ми,
Тъжно ми е, че те няма вече пет години
Но не вярвам, че те няма
Мисля за теб, значи си тук:
В стихотворението и в sonata-adagio на
Бетховен;
В градината край морето, и в самото море
Синьо не като през зимата;
И в клоните на голите дървета,
Но най-вече в мислите ми.
Гласът ти... който повече чувам сега,
отколкото преди,
Очите ти, които повече виждам сега,
И твоята закрила, която повече усещам сега,
В онези мигове, когато съм объркан.
Слънцето влиза в стаята ми,
Разлива светлина, която влиза в мен,
Вълни от светлина и извивките на цигулката,
Останалото е тишина, и поклон... и поклон...