автор: mila_nejna

В този свят, равнодушен и празен,
прикрити зад маските, нейде вървим.
Въпросът е отговор – тъй сме наказани…
вечно забързани… а на място стоим.

В този свят, безразлично-безмълвен,
силуети безименни в мрачна тълпа,
бегъл поглед, през рамо подхвърлен -
индиферентен насреща… и пак самота...

В този свят, тъй красив и обречен,
със безпаметно минало, само СЕГА.
Утре ще бъдем пак, и ще сме вечни -
един сред охолство, а друг - в бедността.

В този свят на безсрамни надежди,
илюзорни фантазии, вледенена тъга,
мираж към разграбени кули отвежда,
инфантилно-суетни сме и в радостта…

В този свят на фалшивите истини,
на измамните думи, мигът-свобода,
изискваме сляпо, търсим неискрено -
недоволни в дисекция на любовта.

В този свят на "нормални" потребности,
егоистични претенции, "равни" права,
на цинично отхвърлени Божии ценности.
            В този свят без пари идва... само смъртта.