На Мадлен
Ти си жена, аз съм мъж.
Ти си мойто ляво ребро.
Чувствам те като летен дъжд,
за лошо или за добро.
Като психея, като ин и ян,
на стража във пещерата,
пазещата жарта в огъня,
Е да ... нали си Жената?
И ако се върна труп,
цял ден гонил ветровете,
Ти ще ме милваш, -Скъпи,
ела да си стоплиш нозете.
Ела по близо до камината,
чаша мляко, след водата
Ти си високосната - годината.
Вярвам Ти. Ти си Жената!
И помни! Аз съм Мъж!
Така, че няма прошка.
Есенна буря. И тих дъжд!
Оня Златен Данайски в овошките!
Милчо КИРИЛОВ
26.01.2008 01:25 ЕЕТ София "Полет в Нощта"