автор: hristam

Уморено се сипе снега
в тишината студена и бяла
и в нощта,като ден засияла
уморено се сипе снега.

Като бели светулки блестят
малки капчици снежна роса,
и преди да докоснат снега
като бели светулки блестят.

Кажи,нима ще те е страх
във таз вълшебна нощ,сега,
да тръгнем с тебе през снега
по снежен път от звезден прах,

да се повозим на шейна,
понесена от бели вихри,
а после да се спуснем тихо
на лунно-снежната земя.

Не изтривай набързо с ръка
от прозореца скрежната мрежа,
че през нея по-чуден изглежда,
по-красив,по-вълшебен света.