автор: hristam

Ръцете ми сънуват
изтръпнали от нежност
и сънни от копнежност.
Звездите се преструват,
че са недостижими,
но в дланите си имам
звезди за цяла вечност.
По лунната пътека
като трохи ги роня,
като парченца спомен,
като следа за връщане
към твоя дом,
където те очаквам,
за да е светъл
пътят ти към вкъщи.