автор: nousha

Избуяват в градините
на любовите ни
понякога бурени.
И понякога ръкави запретнали
се сещаме да ги изскубем.
До корен.

Избуяват в градините
на любовите ни
странности разни.
И наемаме един луд
с остра брадва
да пази.
Един ден през оградата
долитат птици.
Понякога слагаме купол.
Допълзяват понякога
странни гъсеници.
Понякога ги гърмим
с двуцевки.
От упор.
И рядко се раждат пеперуди.
Ефемерни,
като рози с ароматни бодли.
Понякога...
когато завали
порой
от електричество
нахлуват тигри
и стъпкват розите, а тръните остават в лапите им.
Те плуват в езерото
и кристалните ни пеперуди
за час /раз-два!/ излапват.
И друга фауна допускаме,
дори да слагаме решетки
и тънки мрежи.
И риби идват
от кладенците
във които
наляли сме отрова.
Лианите са лепкави,
а не можем да ги срежем.
В градините на нашите любови
понякога направо си отглеждаме гори.
От най-магическите
и обикновените.
И нощем
минаваме на пръсти
с мангал, от който лакоми искри
заблизват тигрите,
лианите
и странните неща.
И лудия със брадвата
се смее,
а после виждаме как
засажда нещо
на сутринта.