тя плува през бара
гъвкава котка
стига до него
накланя цигара
държи му ръката
издухва дима
и гърлено казва
здравей хубавецо
черпи питие
а после
в ергенската стая
яхва го
бяла и хищна
оголена шпага
разсича дъха му
и нейната кожа
избилата влага
жадно изпива
тя е ловецът
той крехката жертва
светът е обърнат
вселената странна
какво ли
би казал баща му
навярно гнусливо
о боже
страстта му угасва
по стръмния сипей
мъртва се свлича
той хрепкаво шепне
върви си веднага
очите й сластни
от страх притъмняват
събира си дрехите
дребна и слаба
плашлива кошута
с хълбоци тръпни
нейния мирис
внезапно улавя
вулкани изригват
преливат реките
вълците диво
вият в кръвта му
жребец необязден
препуска сърцето
поваля и люби я
властно до смърт
светът
подредено заспива