Помислих,
че летя над синевата.
Затичах се
да слея длани с твоите.
В усмивката ми,
трепкаща звезда премигна,
и застина сякаш времето.
Помръкна утрото,
и стана хлъзгаво
в очите ми
от лепкавост и хлад.
Премрежено
прокапаха снежинките
на завалелият
от тебе сняг.
А устните ти
свити във мълчание
отминаха ме,
като буци лед.
Промъкна се
бездушно разстояние
разделяща
света ми с теб...
Две полюсни звезди
на небосвода.
посоки две...
и две следи.
Неоново
се леденееш в севера.
Аз паля юга
с парещи очи.