Нарисувай ми цвете в снега -
малко пролет в безкрайната зима.
Със стъбло като тънка стрелка
от вселенския вечен будилник.
Нарисувай и слънце - дори
постави му уста и очички.
И тогава от ранни зори
пак ще бъде усмихнато всичко.
Ако твоето бяло сърце
не пулсира със моето вече -
изтръгни го! И с мъжки ръце
сътвори едно снежно човече!