автор: Mielikki

Знам, че е тъмно.
Но не светвай лампата.
Аз искам да видя зората.
И знам за номера на фавна,
над вратата ми поставил кофа,
догоре пълна с неръждаеми спомени.
Аз обещавам да съм изненадана,
подгизнала от стари звуци
да съхна цял ден, взирайки се в слънцето.
Светлината ослепява щастливо.
Миг само - последно да срещна
печалната усмивка на утрото.
Не ме махай от прозореца -
с минута да нахраня
една душа-врабец.
И после бравата. Изненада.