Ако време е да сложа всичко в ред.
Ако време е да бъда като всички.
С една идея, с една врата и
два прозореца с две звездички.
Дали това ще бъда аз.
Дали отново ще крещя безсилна.
Че малко е, защото съм идеалист.
Че много е защото съм самичка.
Дори започнала съм лигаво да пиша.
Дори не пиша вече. А чета.
Чета за хората, за чувствата, за болката...
И много рядко май за любовтта.
Така било по-лесно казват.
Казват хората с усмивка на лице.
И ден след ден през портата единствена минават...
В прозорците надничат със закючено сърце.