автор: Hemu

- Добра среща, Диано моме, поспри.
Дойдох си днес зарана от гурбет...
Я продумай, как живота тук върви?
Какво ново? Разказвай ми наред.

- Завърнал си се в селото, разбрах.
Пет лета откакто бате се помина...
В същия ден за последно те видях:
на смърт дойде, подир туй замина.

- Поех по пътищата, в неизвестното,
прокъсах си обущата по чуждото.
Не сбрах имане, не найдох лесното,
но поне за мене си научих нужното.

- Помъдрял те виждам, посребрял,
неволите оставили са в теб следи...
Момък тръгна, идваш си възмъжал.
Дълго нямаше те, много, много дни.

- А ти си същата, хубава, бъбрива:
на уста думите редят се като синци.
Помня, на хорото скоклива и игрива,
как сбираше очите на всички момци.

- Кога жив бате бе, побратими бяхте,
дохождаше в къщи, по седенките.
Помня как на шега с теб се годихме
и наедно хортувахме под сенките…

- За теб, Диано, всичко на шега ли бе?
Пък аз все те мислех, докато скитах.
На сън теб виждах, думах ти „либе”.
За теб говорех, как си все се питах.

- Не бе шега за мен, бате Чавдаре,
ала отдавна тръгна, време си мина.
По волята на тейко и на мойто мале
за друг ме задомиха, преди година…

28.12.2006г

(цикъл "Звуци от старата ракла")