автор: Elektra

Гореше в есенен пожар гората,
а аз вървях по билото на лятото.
Берях коприва в приказка позната
и бях момичето с крилати братя.

И като във картина на стената
гадаех хоризонта на отвъдното,
откъснала очи от циферблата,
преди стрелките времето да сбъднат.


Не спирах, а превалях бавно хребета
и вече бях невидима оттатък.
Понесена от ято диви лебеди
в копривената риза на душата.