автор: biala_liastovica

И днес отново вътре в мен е празно.
Ден като всичките - еднакво сиви!
Надежди и илюзии напразни...
Животът безвъзвратно си отива!


Навън е киша. Киша е и в мене.
Наблизо нейде черен гарван грачи
и тъжно ми е и ми е студено...
Тежи ми! Идва ми да плача!

Вали. Пронизва вятърът до кости,
отнася и последната надежда
и към сърцето ти изгарям моста...
А черна болка в мене се процежда.

Ужасно ме боли! Безумно страдам!
Защото се изгаври с мен съдбата...
Какъв ти ад? За мене тук е ада -
във тялото, в сърцето и в душата.

И тежко ми е! Сякаш е оловно!
Как всичките си чувства да изтрия?
Как да изтръгна любовта отровна?
Какво бе тя? - Проклятие? Магия?

Отивам си! Нали така поиска?
Така е правилно! Така е редно!
С теб няма никога да бъдем близки.
Но нека те целуна! За последно...