На теб,
               която изрови
               мидичката на
               сърцето ми
               и си я сложи
               в аквариума:
Косата ти е
лунната снопина
из вълните.
Очите ти
са тези птици,
за които вечно ще остана
зимата.
По устните
е спомена от другите пространства.
Вече дишам.