автор: Magiosnika

Заведи ме вкъщи.
Там, където
се топи снегът
и в шепите на мама гасне,

а баща ми
ме държи за рамото
и се усмихва.
Заведи ме вкъщи.
Ще се върна
с теменужки за роднините;
за мъртвите ми дядовци
              да поговорим
и баба за последно
на морето да покажа -
              да си кажат сбогом
              и така нататък.
Заведи ме вкъщи.
              Моля те.
Защото съм във възрастта
на гордите мъже
по-ниски от тревата;
с дом от точки
              и от запетаи,
с мебели от слама.
Заведи ме вкъщи.
Ще направя всичко,
само ми стисни ръката, дъще.

Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.
Заведи ме вкъщи.