Никакви червени коси и перчеми
от утре ( really ) ще съм изрусена,
както героинята в романите на Софи Кинсела,
прототип на ...
Ти кажи!
Но ще си оставя, както казва Бишъп:
"Напиши го!" ,
дори зад камуфлажната коса!
(1000 дявола и вещици,
100 хиляди неписани писма)
Как ми се иска да отрежа и вчерашните изрусени листи,
които бяха с кант - в червено
и да ги изгоря,
защото не ме топлят,
не става камина.
(Колко дърва трябват за една стая,
за да се стопли?)
И колко от
подводните камъчета -
изплюти
или заседнали като кост във трахеята -
блондорно прозвънват и
боядисват кръвта ми, превръщайки я в
...мъртва вода?
п.с. : И...моля те, говори нормално с мен.
Ще те разбера!