автор: pord

Човек не си избира не само родината и родителите, но и съседите. Комшията ми Спиро е нечут характер, кротък бунтар, възмутен човек. Вечно е недоволен и неудовлетворен.
Срещите с него са неизбежни като сметки за ток; правил съм си какви ли не експерименти със забавяния, избързвания и навременни прибирания и излизания от вкъщи, но уви. Веднъж дори минах през балкона, но той ме чакаше невъзмутимо долу и ми подаде ръка, за да ми помогне да скоча!
В момента Спиро е възмутен от задръстванията.
-Да ти кажа право – вика ми вчера, - не са ми дерт организираната престъпност и убийствата на мафиоти посред бял ден. Много повече ме тормози простотията. Според мен тоя свят е създаден за простите – да си живеят живота!
Учуденото ми изражение му дава повод за нова тирада.
-Да вземем градския транспорт – казва и докато не му кимна с разбиране, не продължава. – Тия задръствания още повече разкриха нашта простотия. Претъпкано е, непрестанно звънят джиесеми, говори се гръмогласно и се носи безсрамен ученически кикот. Право да ти кажа, човешкият глас е станал най-страшното оръжие за масово поразяване! Не ми пука за ПРО, бомбите с обеднен уран и атентатите в Багдад, вбесява ме това непрекъснато дъра-бъра за глупости!
И в детайли ми описва своите приключения по тролеи, автобуси и маршрутки.
-Видиш ли два-трима, че се познават – с поверителен тон ми прошепва Спиро, - бягай настрана, че ще ти надуят главата.
-Бе толкоз грижи си имам – отвръщам му, - въобще не ги чувам…
-Уж голям град, а толкова хора се познават! Да не говорим за учениците – внезапно настръхва той. – Бях против стачката на даскалите, щото на кой му стигат парите, ама като свърши, идиотчетата пак тръгнаха на училище и настана ад. Вечно ходят на групи и вдигат адски шум. Особено са опасни глезлите – прошепна Спиро и се огледа. – И две да са, могат да вдигнат цял рейс на глава…
Вдигнах безпомощно рамене.
-Виновни са медиите, щото ги подкокоросват към славолюбие и те са готови на всичко, за да се прочуят. Ами джиесемите? Виновни са мобилните оператори – зарибяват ги с безплатни минути и те плямпотят с часове. Не си отлепят апаратите от ушите. Да беше един импулс 15 лева, ще ги питам тогаз!
-Е, скоро ще им мине модата – рекох миролюбиво.
-Не знам къде да застана в тролея. Още на спирката се оглеждам - има ли някои да се познават, или някоя ученическа банда, или пък от ония, дето са петимни да те заприказват и да залеят целия свят с възгледите си. Но всеки път ме изненадват! Вчера открих местенце до някакъв непрокопсаник, а точно неговият джиесем звънна пронизително – клошар на вид, а с джиесем като слънце! – па като викна с цяло гърло, говедото му с говедо! Веднага се промуших през тълпата; пука ми, че ме псуват, важното бе да избягам надалече. В другия край гледам един прилично облечен, видя ми се темерут, та едва ли щеше да се заприказва с някого. Ала щом го доближих, подлецът извади контрольорско елече и издекламира професионално: „Карти и билети за проверка, моля!”
-И кво стана? – рекох, колкото да кажа нещо.
-Как кво?! – сопна се Спиро. – Глоби ме, щото забравих да си дупча билет, докато търсех безопасно място. И да му обясниш това, ще ли те разбере? Нима някой някого разбира?
С този риторичен въпрос Спиро ме заряза насред площадката и възмутено си отключи вратата.