автор: Fabiana

Изпускам му края.

Заразплита се...

Този моят живот

недоизпипан.

Гледам критично

и изисквам... до прогаряне.

Чертая пътеки и се хлъзгам

непредвидено.

Коловози не искам

нито монашеско расо.

От клопки ми писна.

Колко мога да давам

на себе си,

да издържам на напъна?

Той животът увисва

като паяк таванен.

Колко още остава?...

Пак заглъхват камбаните.