автор: perko

(Вл. Висоцки)

Проклинам се, кипя от злост, но как не знам
попaднах в нечий коловоз от глупост сам.
А мислех си – какво пък! Ах, ще найда брод!
Но няма изход, днес разбрах, а само вход.

Един след друг като в обоз
се мъкнем в този коловоз.
Аз проклинам и псувам без свян
този зъл коловозен капан
и римувам изнервен под нос:
...”Тръгнал кос, гол и бос... в коловоз...”

Какъв отчаян тъп въпрос! Какъв конфуз!
Всичко в този коловоз е просто „джус”!
Трай си кротко стига си ръмжал с уста!
Кеф ти да вървиш напред – „пожалуйста!”

Поят и хранят в тоз капан,
по точно разработен план.
И макар, че дефакто си в плен
разбираш съвсем укротен,
в коловоза без ропот поел,
ти достигаш до крайната цел!

И тук един от нас, психоза, див и прям,
започна спор със коловоза – да излезе сам,
но свърши зле той –будала и с тези напъни
заклини ризи, бутала и клапани..

Той предницата си разби
и коловоза разшири.
Уморен и отчаян, без бой
на банкета изхвърлен бе той,
да не пречи на тия отзад
в коловоза напред да вървят.

И аз поех. Но в миг заяде стартера
и опря в леда отзаде картера.
И край! Завря съвсем водата... Мъртво блед
напъвам с рамо, а с краката стържа лед.

Крещя с отворени очи.
Под гумите ми кал хвърчи.
Храча глина и плюя ръжда,
но затъвам съвсем за беда...
Ех, лишавам от вяра и път,
тез които след мене вървят

Облива ме студена пот, тресе ме мраз,
но аз напъвам като скот и давам газ...
И гледам под леда вода –течение!
Там има изход, господа –спасение!

Спасен съм, вече съм навън.
Бълнувам, като в страшен сън.
Ей, вий, отзад там! –крещя възмутен.
Не вървете след мен във обоз!
Този изход е само за мен!
Търсете си друг коловоз!