автор: dr_abdul

Кръвта на баща ми
Ибрахим Даргути-Тунис
Превод: Абдулрахман Акра
Детето изпусна кошницата и сякаш сърцето му падна на асфалта. В нея имаше бутилка червено вино, която се счупи и разля. Уплашено, за миг момчето остана вцепенено. Върху червената течност се образува бяла пяна, над която мухите се събраха. То коленичи и започна да прави преграда от пръст около виното, за да не се разтича в страни. Опря се на слабичките си лакти и се опита да събере парчетата от стъкло. Искаше да ги съедини, за да направи нова бутилка... Защо да не опита?
От ръчичките му протече кръв. С дясната си длан направи нова преграда, след това с лявата и накрая с двете. Детето се изправи на колене и извика:
- Помощ... дайте ми... (не знаеше какво да поиска)..., за да събера кръвта на баща ми... и моята кръв.


*Искрена благодарност към Ласка Александрова за нейното съдейство