автор: kaponeto

1.8.19....
След обмяна на 25 лв от чехословашки чиновник, се поставиха цветя пред паметника на загиналите българи за освобождението на Братислава. Дойдоха автобусите и една мила екскурзоводка, която говори на руски. Отидохме на хълма
Славин, където е паметника на съветските воини, паднали за свободата на Чехословакия. Той е висок 50м – представлява войник-червеноармеец, развял знаме и стъпил на пречупен кръст. Само фигурата е висока 14м. Има още две склуптурни групи и 4 братски могили с добре подредени гробове, с цветя и плочи от черен мрамор. Поднесохме цветя и с 1-но минутно мълчание почетохме паметта на падналите. Под паметника има мавзолей от гранитни блокове, като на всеки е написан името на град и на коя дата е освободен. От тук ни превозиха в двореца на Мария Терезия – Братиславския Кремъл, където е музеят : исторически, етнографски и революционната сбирка. След оттеглянето на Мария Терезия във Виена, двореца е бил казарма. По невнимание воиниците предизвикват пожар и той изгаря.Стоял е така 150 г и едва сега – в 1968г е възстановен. Видяхме и готическата църква, където са коронясвали кралете и самата Мария Терезия. До обяд ходихме още и до с. Девин, което е гранично с Австрия – има остатък от стар замък и отбранителна стена. Тук видяхме тренировка на граничарски кучета във вода. Върнахме се, взехме допълнително валута, и - цял след обед – по магазините. Сега в 23ч проверка от митническите власти на Чехословакия, обиране на паспортите и заминаване за Виена. Пристигаме утре рано в 6ч, трябва да сме готови за проверка от австрииските власти, и после – 3 дни пребиваване. Първият ден – петък :обмяна на доларите в шилинги, в банката и търгуване, а през следващите 2 дни официално разглеждане, тъй като магазините няма да работят.
Друга забележителност на Братислава е единствения по Дунав висящ мост. По него минава модерен, широк аутобан, който започва по навътре от брега. На левия бряг, в началото на моста, на 3 високи пилона има огромна сфера – ресторант. Изкачването до там е с асансиор от където се открива панорамна гледка към целия град.


2.8.19.....
Вече сме спрели към 6ч на Виенския кей, и по кабините чакаме проверка. После тръгваме най напред в банката, да обменим 25-те долара, които са 447 шилинга /10наши лева са 70 шилинга/, а от там – по покупки. Магазини – уникум, изобилие, красота....в техните Цумове има всичко. Сам си ровиш и си избираш стоката, но всичко много, много скъпо. За нас туристите са магазини „по така”, наречени МЕКСИКО и от там се търгува. Обикалям, а на щандовете са обявени цени, например : 90 шилинга и всички комбинизони, ризи или обувки там са с тая цена – купуваш според кесията си. Пазаруването приключва. Тази вечер преминаваме бавно моста Райсбрюке, до него сме спрели и който единствен не е взривен от съветските войски или от съпротивата. Пешеходци тук няма, само шеметния бяг на колите. Всичко наоколо свети с различни светлини, и водата, и брега, а далечната телевизионна кула е като бижу в тъмнината. На нея има ресторант И виенчани, както и братиславците обичат да седят на пейки по кея и да се любуват на реката.
Музей ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВАТА –
Египетската зала – начало.
Наполеон – 2 колони, подарени във връзка с откриването на Сеуцкия канал /т. е. не са оргинални/. Саркофази от различни периоди, изпъстрени с йероглифи, орнаменти птици, животни, склуптури и човешки мумии, с хубаво изрисувани маски, защото душата трябва да познае своето тяло, но маската е без всякакво изражение. Оригинално склуптурно помещение, изписано с рисунки и релефи, пренесено и сглобено тук. В него е била носена храната на умрелия и изпълнявани разни религиозни обреди.
Гръцко изкуство –
Най рано в предверието личи първичната обработка и се нарича Омиров. След това се явява хармонията – етруска галерия на племената дошли от Мала Азия. Типичен стил – керамика, но покрита с топена глеч и прилича на петносано. Гръцка вазопис със светъл бронз.
Римско изкуство
Производство на камеи – скъпоценни камъни оникс в златна рамка, подарявана на заслужилите пълководци. Украшения, съдове /старобългарско съкровище – Милоското от 9 ти век – златно. Българско, заради няколкото славянски букви по него/
Австрия, Галия
Гоблени – турски шевици, кристали релефно обработени – отварят се и вътре съдове със скъпоценни камъни и злато, вази с цветя от скъпоценни камъни, златни сервизи на Мария Терезия, тоалетни принадлежности от слонова кост в стил рококо, купи комплект с 6 чаши от злато, сребро, порцелан и слонова кост, съд за кръщаване от сребро и злато
Френски материализъм
Златни съдове покрити с емаил и рисувани шарки
Италиански ренесанс 14 век
Зала – перли от средновековието, мадони, гоблени по Петрарка
История на музея :
Материали – от цял свят, 1892г – построен отпред – така остава 20 години. През Втората световна война бомбандиран 8 пъти. Възтановяван 15 години. 1960г открит с много склуптури, колони, позлатен метал в детайлите.
Една от 4-те галерии в света по богатство. Картини от Тициан „Ето човека”,”Нимфите Диана и Калисто”, „Нимфата и овчаря”,”Даная”. Белини /учител на Тициан/, рисувал с маслени бои „Седнала жена”, „Дълбочина и переспектива”. Джорджоне – приятел на Тициан, починал на 33 години от чума, рисувал „Момче”,”Поклонение на Христос от овчари”, „Тримата философи”. Веронезе –„Юдит”, „Содом и Гомор”. Рафаел – мадоните са обикновенни жени и деца „Светото семейство”, „Самоубииството ноа Клеопатра”. Зала на Караваджо – хора от народа, не използва свещ и пищни цветове, осветява най главното. Веласкес – „Изабела и децата”. Картини от Виена през V- ти век
„Адам и Ева – изгонването им от рая”, немските художници Дюрер/1471-1528/ - „Старата куртизанка”. Брьогер – „зимен лов”, „Пред буря”, „Пред дъжд”, „Носенето на кръста към Голгота”, „Вавилонската кула”,”Карнавал”,”Избиването на младенците”. Йордане – „Празника на бобения цар”. Ван Дайк – „Самсон и Далила”. Рубенс – „Лов на глигани”,”Празник на Венера”,”Отминаваща буря”. Рембранд”Светлина и сянка”
Музей XX век ИМПРЕСИОНИСТИ :
Знамена, униформи, оръжия.

3.8.19......
Днес посетихме още :
1/ Зимната резиденция на Халсбургската династия
2/ Парламента – 1874г – отпред статуята на Атина Палада с позлатен шлем.
Кметството, Бургтеотор, Университета, сграда в който е живял Бетховен, друга на Брукне, църква наречена Дантелената /обрядна, през 1863г в нея е направен опит за атентат на кайзер Франц Йозев/ построена е от брат му за благодарност. Архитекта и е бил 26 годишен, с интересни стъклописи, орган и съркофаг на приятелка на Мария Терезия, която е била и възпитателка на децата и. Още : Двореца на розата, сградата на мострения панаир, музея на природните науки, на историята , музея на механиката.
Също и Шоморун – национална светиня за австрииците, строен на части от 1656г /летен дворец/. Има 1441 стаи, посетихме 44 от тях в стил рококо.
Гвардейската зала, Билярдната зала, Кабинет за гости, Работен кабинет на Франц Йозев, също такъв и на жена му Елизабет, стаята в която е починал койзера с портрет на сина му Рудолф, две свързващи помещения, Обща спалня на кайзера и съпругата му, Зала за закуска на Мария Терезия, укасена с рисунки от децата /имала е 11 дъщери и 5 сина/, Жълтия салон, Огледалната зала – в нея се изнасяли концерти и дворцовия театър. Тук на 5 години свири и Моцарт. Голям розов салон, най-хубавия салон в двореца е Китайския – с лакова изработка на дървените орнаменти – това е бил тайния кабинет на Мария Терезия, Малка бална зала, украсена с фрезки – тук е била сватбата на Мариа Терезия, Втори китайски салон, Зала на братя Хамилтън, с картини на коне и ловни сцени. Испанско училище за езда построено от бащата на Мария Терезия. Картина посветена на сватбата през 1760г на първородния син на М.Терезия – златни съдове, кортеж от каляски, в групата и малкия Моцарт със своя баща. Следва Синия китайски салон, през 1913г идва на власт Карл І и царува 2 години тук се подписва абдикацията му. Спалнята на Наполеон – леглото на което е починал 11-тия син от брака с М.Терезия. Зала порцеланова – орнаментите от дърво са покрити със сиво бяла боя, имитираща порцелан, Милионна зала – в стил рококо с огледала, които дават илюзия, че са много зали, много дебел слой злато по стенните украшения. Гобленова зала – един гоблен е работен 12 години, гоблените са седалки и облегалки на столовете изобразяващи месеците по сезоните, още хубава дървена мозайка – предсмъртна маска на сина на Наполеон, негов портрет и препарирана любимата му птичка, умира от тиф /или отрова/ млад. Зала с портретите на кралското семейство – всички с 2 кучета. Спалнята на родителите на Франц Йозев/червената/, Зала за слугите, Кабинет на бащата на М.Терезия, Балния салон – тук са приемани много държавни глави : Кенеди,Тито и др., с 8000 свещи и фрески със сюжети от Австрия – военна мощ и мирния живот.

Белвeдере – най хубавия палат на барока в Европа. Преграден с много фигурни групи – в 2 части, горна и долна, за гости. Лятна резиденция на принц Ойген Савоиски – 1714г започва строежа. 13 април 1945г Виена пада, на 5 май 1965г се събират великите сили в мраморната зала – подписана е независимостта на Австрия.
Гладам мебели – салонни гарнитури от 11-12 хиляди шилинга – божествени по форма и съчетание на багрите, с различни цветове, материали и бродирани мотиви.
Посещаваме град Шаменбергриик – 4 км дълък, и паметника на съветската армия.
Гринуичк – малко селце, в миналото занимаващо се с винарство. По времето на Мария Терезия се отменя данъка за виното, но били задължени всеки да отвори в своя дом кръчма, в която да се продава само тазгодишно вино. Обстановката и сега е запазена – 50 къщи, хълма с лозята на Гринуичк минава и през Виенската гора, стръмно е, и шосето се вие като през Витиня. Изкачваме се на хълма Каненберг /малка Шипка – имало е бой с турците/, открива се чудна панорама към града и част от околността, а също и Дунав с 6 моста, дунавската кула, резервуар за природен газ, част от който гори ярко.Тук са и 2 от телевизионните кули.
Хълм „Леополд” II, при връщане - къщата на Франц Йонес, техния президент в квартала на заможните : къщи като вили, на по 2-3 етажа и потънали в зеленина градини. Тази вечер ни е последна във Виена. След вечеря посетихме Пратера – комплекс за забавления : моторизирани влакчета на релси, високи, със завои и стръмнини. Автомобили движещи се на ток и моторни люлки, къща на ужасите, през която минават вагоните със посетителите. Железницата на лилипутите /до войната са обслужвали целия Пратер, но Хитлер ги унищожава, има само 3 – 4 останали/. Много автомати с различни игри, сам пускаш монета и се забавляваш. Разбира се и самото Виенско колело – символа на Виена. Такива са били построени от един архитект само 3 в света : тук, в Париж, и в Мюнхен. Двете са разрушени, това също било разрушено от бомби по време на войната, но след това възстановено. Високо е 66м и прави срещу 15 шилинга билет, една обикалка за 20 минути. Тази вечер от 21.10 до 21.30 виенско време бях на него. Открива се чудна гледка до хоризонта, море от светлина и постоянно менещи се багри на неоновите реклами. Прибираме се на кораба бавно, за да се нагледаме на чудния и изобилен светлинен екран. Прави впечатление, че въпреки неделята /тук също има 2 почивни дни/ пешеходци по улиците и през деня, и вечерта няма. Тротоарите са пусти, само туристите се движат, а по уличните платна бяга лавината от коли. Само на 3 места пихме вода от улична чешма – на главната търговска „Маря Хилде” щрасе, в градския парк до паметника на Йохан Щраус, и на хълма Каненберг.