автор: whoami

Там, в ъгъла черен стои стражът верен
Големият паяк, замислен и сам,
приличен на воин от род славен, боен
или пък на идол в езически храм.


И мрежа ефирна, но здрава и силна
простира се вредом догде стига взор
и сребърни нишки отронват въздишки
сред мрачната пищност на древен декор.

И шепот неясен на ехо безгласно
от дни отлетели докосва слуха
как много отдавна дедите преславни
улавяли чудната Златна муха.

Мухата, която по знак от Съдбата
донасяла всички блага в този свят.
Мухата вълшебна, тя с мощ чудодейна
дарявала слава, богатство и власт.

И ето, той чака напрегнато в мрака
с години стои той на своя строг пост...
Напразно, не трепват изкусните плетки
и все не пристига желаният гост.

Но не, не съблазни суетни и празни
жадува духът му, тъй горд и суров...
Под мнимата маска на хладна безстрастност
в сърцето му блика пламтяща любов!

Понявга случайни мушички незнайни
оплитат се там като в някой затвор.
Уплашени скачат, пищят и се мятат,
но той и не свежда към тях даже взор.

И никой не знае, че в мрака потаен
на тоз тъмен ъгъл и мрачен капан
Владетелят хищен сам в мрежи е впримчен
с вериги любовни е сам окован.

Но който с набито око, упорито
се вгледа в тоз хитър капан изтъкан
ще види там ясно неща тъй прекрасни,
че дъх да поеме ще може едвам.

Ше види той, ето, дом в нишките вплетен
с покои обширни от царски палат,
ще бъде прехласнат по вещи изящни
и мебел старинна във стил непознат.

И брачното ложе покрито със рози
за пира възторжен на младата плът.
Вино искрометно във чашите свети
и тежки лампади в мрак тайнствен трептят.

----------------

Там, в ъгъла, в мрака, той все още чака
с надежда и с демонска нежност в духа!
Един паяк черен, убийствено верен
на своята приказна Златна Муха!