28.7.19....
Тръгване – Във Враца пристигнах благополучно към 5.30 часа – до 6.30 чаках групата да се събере.Дойде рейса и потеглихме. Водача – Баберков, по целия път до Видин беше духовит, като не забравяше да ни запознава и със забележителностите на селата през които минавахме.В 9ч бяхме на пристанището във Видин. До 11ч сме
свободни. След това ни раздадоха задграничните паспорти и валутата – за Виена 25 долара. При пристигането на кораба към 12ч дойдоха от митницата и раздадоха декларациите.Проверката бе извършена във входа на кораба. В първата група до 30-ти номер, в която бях и аз / 23 – най напред/. На първа маса от милицията слагат печат, след това и на другите маси – проверка на декларациите и парите, описват останалите и ги прибират до края срещу подпис. Настаних се в кабина №15 и отидох на обяд – където бе ни съобщена програмата за пътуването и забележителностите покрай които ще минем. Железната врата, която в миналото е била трудна и опасна за минаване на параходи, поради силното течение и подводните скали. Сега румънци и руси са построили крупно хидроенергиино съоръжение – стена висока 30 метра, с 2 електроцентрали.Нивото на водата се мени с 30м и преминаването става със шлюзи. Всички искаме да видим как ще стане за нашия пораход – към 24ч, казаха. До тогава на палубата се проведе вечер на опознаването.
Групата се състои от 173 човека, повечето от Врачански окръг, още и по 15 човека от Русе и Михайловградски окръг. Като награда за успешни творчески изяви, пътуват и 2 изпълнителски хорови състава от Враца с диригент Ив. Йончев и от Елисейна, които ще дадат другата вечер програма.Беше ни представен и екипажа на кораба – свободните от вахта начело с капитана и главния готвач и този който ще се грижи за културния отдих. Казаха ни и за програмата по градовете в които ще спираме, раздадоха ни по чаша вино, след това има и танци.
Наближаваики вратата минахме покрай гр. Турно Северин – обилно осветен, простира се на дълго покрай брега, с крупни сгради и съоръжения, които оглеждаики се светли във водата бяха чудни. След това още от далече започна феерията от отразени светлини на стената. Всички бяхме на най горната палуба. Бавно със сирени се приближавахме, забавихме и след светване на зелена светлина започнахме да влизаме в канала дълък 315м и широк 34м, и висок 15м. Като се приближихме достатъчно вратите след нас бавно във вертикална посока затвориха входа, след което започна пълнене отпред с вода и видимо кораба започна да се повдига покрай високата стена, горе до парапета. После пред нас започна да пада стената в хоризонтална посока, да потъва във водата, и след светване на зелена лампа преминахме в другия канал, който ни вдигна с още 15м до нивото на водата оттатък стената. Цялата тази процедура в първия канал започна от 23.35ч и свърши в 23.55ч – само 20 минути. За добра видимост, освен обилното осветление допринесе и пълната луна. След преминаването на стената нагоре започват т. н. „катаракти”, които предлагат чудни гледки, но ние ще ги видим на връщане, а сега - на спане.
29.7.19........
Тази сутрин към 7ч спряхме на Югославското гранично пристанище Велико градище. От тук ще плуваме само в техни териториални води, под техен флаг. Всички се строихме в колона по един по номера и преминахме покрай митничарите – един от екипажа четеше името, а главния от тях гледаше паспорта и лицето. Към 10ч преминахме нефтопровод от Тулча за Югославия, във вид на мост. След това започна град Смередево със заграждения и металургичн завод. От тук до Белград по брега, който е много живописен – хълмист, обилно горист, и в много лозя и градини се гушат вили – много кокетни, малки и големи, това чак до Белград.Явно това е вилната зона на столицата. Към 14.30ч се показа и тя. Най напред минахме под мост, като този на Русе – ж. п. линия и шосе и пешеходна пътека, а отдолу – грамадни тръби – за газ или за петрол. Тоя свързва Белград с предградиие, което от кораба не се вижда. До устието на река Сава, която се влива в Дунав е пристанището и по-старата част на града, въпреки че се виждат много 10-12 етажни блокове.Река Сава е най-големия приток на Дунав от трите Драва и Морава, плавателна е 500 км навътре в страната. Най високата сграда в Югославия – седалището на ЦК на Партията държи и Югославската скупщина /народното събрание/ .От другата страна на Сава покрай Дунав започва новата част на Белград – хубави, добре подредени блокове. Тя се свързва със Земун – стар малък градец, с много църкви и старинен облик, сега е предградие на столицата, и пак десетки километри вили.
По нагоре от другия бряг на Дунав е устието на река Тиса – също пълноводна река, дълга 900 км, и минаваща през СССР, Унгария, Румъния и Югославия. Брега е нисък тревист, с по редки дървета. Тук пасат и многобройни, особена порода свине и крави, а не се виждат никакви сгради или съоръжения за храна и подслон.
В 18ч на палубата пристига Нептун с двете нимфи /слуги/, като турчин с фес и ятаган, за да кръсти всички, които за първи път и благополучно преминаха през „катарактите” с нови имена. След като капитана и ръководителите усмириха гнева му и се откупиха с по една бутилка вино, щото не са взели разрешение от него за преминаването, кръщавката започна. Донесе се една кофа вода и капитана лично с Нептун поръси с вода няколко от близкостоящите. Всички очаквахме да се повтори и с нас същата процедура, какво бе изумлението ни когато заплющя силна струя от пожарникарски маркуч и обходи всички ни – наскачахме и с това помогнахме да ни облеят и отзад.... и така всички мокри до кости получихме кръщелни свидетелства. Беше комично но и жалко, особено за мъжете с вълнени панталони. Вечерта на палубата има по този случай програма – пяха 8-те мъже от Враца. Към 20.30ч наближихме Нови Сад. Красив град, особено новата част на десния бряг – 20 етажни блокове, красиво съчетани в комплекси, и зеленина, много зеленина. Преминахме под 2 моста. Новият е голям и висок, като в Русе – комбиниран. Но втория бе по стар и за да преминем под него трябваше да свалим комина. Движехме се бавно и бяхме приветствани от много хора спрели се да видят преминаването. Спирахме за 2 часа за да чакаме повторно измерване на нивото на водата и тръгнахме отново.
30.7.19.....
След закуска на Югославската граница до град Бездан се срещнахме с българския кораб „Димитър Благоев”с който се връщаха туристите като нас от Стара Загора от Виена. Поради това че този кораб е по висок и не може да премине под моста в Нови сад наложи се да се разменим. Ние слязохме на митницата и в града. Разположихме се по пейките, под сливите, посетихме и нещо като павилион с 3 магазина – един общ и 2 хранителни. Още тук почна търговията с долари – продават напитки /сливова/ в особени шишета : 3 долара – 2 шишета.
От тук е Унгария. Към 13ч се качихме на навия параход и потеглихме пак на път. Чудно – живописни брегове, ту равнинни осеяни със съоръжения за почивка и спортуване, ту разработени хълмове с накацали по тях нагъсто кокетни вили. Към 17ч минахме покрай гр. Печ – тук за първи път се строи сега атомна електроцентрала. Вечерта пак има вечер на опознаването с персонала на кораба, с традиционното чукане с чаша вино, програма и танци. Тази вечер с ръководството на групата като поканена бях в нощния бар, а след това, на капитанския мостик. Има хубаво пеене, и разбира се пиене – за първи път чух песента „Целувката на Ана”. Преминахме и под нефтопровода „Дружба” идващ от СССР за Унгария. През ноща към 4ч ни събудиха за нощното минаване през Будапеща. Кораба плува във фонтан от отразените светлини от двата бряга – беше приказка!
31.7.19....
Денят ще мине в очакване – пристигането към 21ч в първия град отнашия реис Братислава. По пътя до там непрекъснато се радуват красиви градове с големи заводи – химически, циментови, хартиени и др., със стари паметници, църкви и крепости с интересна история. Границата, ту е била Дунав, ту е минавала отвъд реката. Сега сме спрели на пристанището на унгарския град Комарно да заредим с гориво. Града е с 25 хиляди жители, а отсреща е чехословашкия град Комаром. Мост с шосе свързва двата града, които преди са били един град с едно име на Австроунгария и Чехия. Комаром е с 35 хил жители, с корабостроителен завод за речни и морски кораби и още много промишлени заводи. Продължаваме плаването покрай китното краибрежие, осеяно пак с вили и към 20ч акустираме на Братиславския кей. Гранични формалности, взимаме паспортите и хайде на бегом – по витрините, от утре започва официалното посещение.