Чудесна! Поетеса си чудесна!
поетеса моя красна,
красна, та прекрасна!
Ах! Защо не съм поет?
лирични страсти
стих, до стих да те възпея,
чрез песни чувствата си да излея!
Роза? Не! Не!
ти си в моето сърце!
О! Защо не съм художник?
палитра колоритна
багри топли,
пъстри краски!
В картина жива, неповторима,
да претворя теб, неотразима!
Но! Аз теб желая!
Да те нарисувам с устни, аз желая
От пръстчетата мънички, фамозни
през глезените грациозни,
щрих, след щрих с устни
парещи и нежни
вая формите ти чудни!
Лицето милвам,
в очите ти ще плувам,
в косите ще лудувам,
върху устните ти сладки, сочни
се дълго, дълго аз задържам!
А ти си мила, превъзходна!
Не картина,
а икона любородна!